БЕЛТЪЦИ

   Белтъците се наричат още протеини. Етимологията на думата протеин произхожда от гръцкото "протос"(първи, фундаментален) и отговаря на мястото, което те заемат по важност. Те са едни от основните градивни компоненти на живата клетка. Изпълняват разнообразни биологични функции- пластична (градивна), защитна, транспортна, каталитична, регулаторна и не могат да бъдат заменени от другите компоненти на храната.

   

 
Белтъците участват в изграждането на всички тъкани и  в регулацията на всички процеси- растеж, развитие, обмяна на веществата, мускулна и мисловна дейност, възпроизводство и др. Освен това те са източник на енергия. Енергийната стойност на 1г белтък се равнява на 4ккал.

   Всички белтъци в природата са изградени от 20 на брой аминокиселини, които се свързват помежду си в различни последователности и образуват вериги с различна дължина. Аминокиселините се делят на две групи- заменими и незаменими. Заменими са тези, които организмът може да синтезира сам. Техният еждневен прием не е от такава важност. Незаменимите не могат да бъдат синтезирани от организма, което налага редовното им набавяне с храната. Те са осем на брой:

1. Триптофан
2. Фенилаланин
3. Треонин
4. Метионин
5. Левцин
6. Изолевцин
7. Лизин
8. Валин 

    Протеините, съдържащи всички осем незаменими аминокиселини, се наричат пълноценни. Тези, при които липсват една, две или повече незаменими аминокиселини- непълноценни. Като пълноценни се разглеждат основно белтъците от животински произход- месо, пиле, риба, яйца и млечни продукти. Растителните протеини, съдържащи се в бобови и зърнени култури, ядки, плодове и зеленчуци са непълноценни.

             Дефицит на белтъци

   Здравословното хранене изисква прием, както на белтъци от животински, така и на белтъци от растителен произход. Качеството на хранителния белтък е от изключително значение. То зависи от степента на използваемост на приетия протеин от организма.

   Белтъчният дефицит оказва вредно влияние върху здравето. Продължителният недостиг на този макронутриент води до засилване на белтъчното разграждане (белтъчен катаболизъм), намаляване на защитните сили на организма и намаляване на умствената и физическата работоспособност. При децата се забавят растежа и развитието.


        Прехранване с белтъци

   Прекалената консумация на протеини затруднява храносмилането. Усилват се гнилостните процеси в червата и се натрупват токсични вещества. Работата на черния дроб и бъбреците се увеличава, което води до тяхното претоварване и увреждане. Продължителния излишък на белтъци в храната води до метаболитна ацидоза, превъзбуда на нервната система и проблеми с обмяната на веществата.

          Източници на белтъци

• месо
• риба
• яйца
• мляко и млечни продукти
• соя
• бял боб
• леща
• ядки и семена и др.

Защо се нуждаем от храна

   Храненето е основен жизнен процес, свързан с приемането, преработването и усвояването на хранителни вещества. Благодарение на този процес, живият организъм обезпечава своите нужди.

   Съществуват два типа хранене- самостойно и несамостойно. Самостойно се хранят всички фотосинтезиращи организми- растения, водорасли, бактерии. Те имат способостта сами да изграждат необходимите им хранителни вещества, с участието на слънчева светлина и въглероден диоксид. Несамостойното хранене е характерно за гъбите и животните, в това число и човека. При него, организмите си набавят наготово хранителни вещества.

   Храненето трябва да осигури хармонично развитие на организма, да предпазва здравето, да удължава живота и да увеличава производителността на труда. Това се постига посредством ежедневен прием на храни, които съдържат различни хранителни вещества. Тези вещества действат по три начина:

 1. Внасят материал за изграждане и възстановяване на клетки, тъкани и органи;
 2. В процесите на тяхното окисление и разпадане организмът се снабдява с топлина и енергия, които са необходими за жизнената му дейност;
 3. Взимат участие в регулацията на множество процеси в организма.

  За хранително вещество се приема всяко вещество, притежаващо гореизброените качества.

  Ежедневно, ние поглъщаме с храната много и най-разнообразни по вид и състав вещества. Не всички от тях обаче са хранителни. За "хранителни" се приемат само тези, които организмът може да използва за задоволяване на нуждите си. Основните хранителни вещества, които той е способен да усвои са белтъци, мазнини и въглехидрати. Тези три компонента за жизненоважни и се наричат макронутриенти. Те се различават помежду си по строеж и свойства. По тази причина, техният прием трябва да бъде в определени съотношения, отговарящи на нуждите на конкретния индивид. 

  Нерационалното, нездравословно и небалансирано хранене е предшественик на неблагоприятни състояния, болести и смърт. Двата най- често срещани проблема в това отношение са недохранването и прехранването. В първия случай, организмът е бил лишаван от необходимите нутриенти за продължителен период от време. Във връзка с това възникват различни хранителни разстройства, най-срещано сред които е анорексията. При втория случай се наблюдава свръхприем на хранителни вещества, надвишаващ многократно нуждите на тялото. Възникват затлъстяване и други болестни състояния. 


  Неправилното хранене е в основата на голяма част от болестите на съвременния човек и съответно основна причина за смъртността сред населенитео. За да предпазим себе си и близките си, е важно да сме информирани и отговорни към начинът, по който се храним.