ВИТАМИНИ

   Витамините са органични вещества с голямо значение за нормалното функциониране на организма и, с малки изключения, не могат да бъдат синтезирани в него. Те са необходими за растежа, развитието, жизнеността и доброто психо-физическо здраве. В минимални количества, витамините се откриват във всички натурални храни.

   В сравнение с приема на други хранителни вещества, количествата приети витамини е изключително минимално. Въпреки това недостигът дори на един витамин може да доведе до сериозни проблеми. При пълна липса на даден витамин в организма настъпва състояние, наречено авитаминоза. При прием на витамини над референтните стойности, настъпва друго неблагоприятно състояние, известно като хипервитаминоза.

   Витамините се разделят на две основни групи- мастноразтворими и водоразтворими, в зависимост от веществата, в които се разтварят.
   Към мастноразтворимите се отнасят витамините А, Д, Е и К.
   Към водоразтворимите се отнасят витамините от група Б и витамин С.

ВИТАМИН А

     Този витамин е мастноразтворим, което означава, че за да бъде абсорбиран от организми е необходимо наличието на мазнини и минерали. Има способността да се акумулира в организма, поради което не е налага ежедневният му прием. Среща се в две форми: 

   - провитамин А (каротен)

   - завършен витамин А (ретинол)

   Първата форма се среща в хранителни вещества, както с растителен, така и с животински произход, докато втората е характерна само за хранителни вещества с животински призход.

                                        

                                     Полезни ефекти:

• противодейства на нощната слепота и слабото зрение
• увеличава съпротивителните сили срещу респираторни заболявания
• подпомага доброто състояние на коса, кожа, нокти, кости, зъби и др.

Естествени източници:

• рибено масло
• черен дроб
• яйца
• мляко и млечни продукти
• моркови
• тъмнозелени и жълти зеленчуци

   Препоръчителен дневен прием:  700-800 мкг.

ВИТАМИН Д

   Този витамин също се отнася към групата на мастноразтворимите. Известен е и под името калциферол. Той може да бъде набавен и чрез храната, но най- вече -чрез слънчевата светлина. Това се случва като слънчевите лъчи оказват въздействие върху специфични мазнини, намиращи се в кожата, които проивеждат витамина.

   Полезни ефекти:

• допринася за правилното функциониране на минералите калций (Ca) и фосфор (P)
• необходим за здравината на кости и зъби
• стимулира асимилацията на витамин А

   Оптимално действие на витамин Д се постига, когато той се приема в комбинация с вит. А, вит. С, холин, Ca и P.

   Естествени източници:

• рибено масло
• сардина
• херинга
• сьомга
• риба тон
• мляко и млечни продукти

   Препоръчителен дневен прием:  15 μg

ВИТАМИН Е

  

   Мастноразтворим витамин, известен още под наименованието токоферол. Складира се в черния дроб, мастните тъкани, сърцето, мускулите, тестисите, матката, надбъбречните жлези и хипофизата. Действа като силен антиоксидант и има способността да увеличава активността на витамин А.

                                                             Полезни ефекти:

• забавя стареенето на клетките
• предотвратява появата на кръвосъсиреци
• действа диуретично
• бори умората
• ускорява зарастването на рани и изгаряния

   Естествени източници:

• пшеничен зародиш
• соя
• растителни масла
• ядки
• брюкселско зеле
• зеленолистни зеленчуци
• спанак
• пълноценни зърнени храни
• яйца

  Препоръчителен дневен прием:  8-10 мг.

  Важна особеност за витамин Е е, че той е изключително чувствителен на въздействието на топлина, кислород, отрицателни температури, кулинарна обработка и други фактори. Всички те променят неговите свойства, правейки го по- непълноценен при прием.

ВИТАМИН К

   Това е четвъртият мастноразтворим витамин от групата. Той се среща и под наименованието менадион. Неговата основна отговорност е свързана с образуването на кръвосъсирващия химикал протролебин.

   Полезни ефекти:

• предотвратява вътрешно кървене и кръвоизливи
• спомага кръвосъсирването

  Естествени източници:

• листни зелени зеленчуци
• люцерна
• кисело мляко
• яйчен жълтък
• соево масло
• рибено масло

  Препоръчителен дневен прием: 65-80  μg.

ВИТАМИН С

     Витамин С е често срещан и под наименованието аскорбинова киселина. Той спада към групата на водоразтворимите витамини. Голяма част от животните имат способността сами да го синтезират, а изключение правят хората, човекоподобните маймуни и морските свинчета. Това означава, че при нас единственият начин да си го набавим е, чрез храната. Характерно за този витамин е, че не може да се складира в организма и ежедневният му прием е задължителен. Също така е важно да се знае, че при определени условия витаминът се изчерпва значително по- бързо и приемът му трябва да бъде завишен. Такива условия са стресът, тютюнопушене, напреднала възраст и др. 

                                                                                 Полезни ефекти:

• подсилва имунитета
• осигурява защита срещу канцерогенни фактори
• спомага усвояването на желязото (Fe)
• участва в процеса на зарастване на рани
• необходим за производството на стресови хормони
• предпазва от развитие на скорбут

 

   Естествени източници:

• шипка
• ягоди
• малини
• домати
• цитрусови плодове
• чушки
• карфиол
• зелени и листни зеленчуци
• картофи

   Препоръчителен дневен прием:  60мг

    Аскорбиновата киселина е изключително чувствителна на фактори като вода, топлинна обработка, светлина, кислород, никотин и др. Под тяхно влияние тя се разрушава. В този смисъл е важно как приготвяме и съхраняваме храната си.

   Оптимално действие на витамин С се постига, когато се приема комбинирано с биофлаваноиди, калций (Ca) и магнезий (Mg). 

 

ВИТАМИНИ ОТ ГРУПА B

ВИТАМИН B1

   Витамин B1 се нарича още тиамин. Той е водоразтворим и не се складира в организма. Завишен прием от него имат хора, употребяващите алкохол и цигари, както и редовно консумиращите захар и захарни изделия. Фактори, разрушаващи витамина са топлината, кулинарната обработка, кислорода, водара, кофеина, алкохола и др. 

                                                                                Полезни ефекти:

• подпомага растежа и развитието
• улеснява смилането на други вещества (особено на въглехидратите)
• поддържа нервната, мускулната и сърдечно-съдовата системи
• подобрява умственото състояние

  

 Естествени източници:

• бирена мая
• жито
• пълноценна пшеница
• овес
• фъстъци
• повечето зеленчуци
• мляко
• яйца
• крехко свинско месо

   Препоръчителен дневен прием: 5-10г.

ВИТАМИН В2

   

   Другото наименование на витамин В2 е рибофлавин. Той е водоразтворим и лесноабсорбираем. Не се акумулира в организма, което предполага редовния му прием. Необходимостта от витамина нараства в ситуации на стрес. Характеризира се с устойчивост на фактори като топлина, оксидация и киселини. Действа пълноценно съвместно с витамините В6, С и В3. 

                                                                                Полезни ефекти:

• спомага растежа и възпроизводството
• осигурява здрави коса, кожа и нокти
• действа ползотворно на зрението
• играе роля в усвояването на белтъци, мазнини и въглехидрати

  Естествени източници:

• мляко
• черен дроб
• бъбреци
• мая
• сирене
• риба 
• яйца
• зеленолистни зеленчуци

   Препоръчителен дневен прием: 1,2 - 1,7 мг.

   Светлината, особено UV- лъчите, действа деструктивно на рибофлавина. По тази причина, прозрачните опаковки са неподходящи за съхранение на млякото. По- добрият вариант са непрозрачните картонени опаковки. Други естествени врагове на витамина са водата, в която той се разтваря при готвене, както и алкохолът.

ВИТАМИН В3

   Известен е още като ниацин. Характеризира се с водоразтворимост и организмът може да го произвежда сам при наличието на аминокиселината триптофан.

                                                                                   Полезни ефекти:

• участва в поддържането на храносмилателна система
• допринася за здравия вид на кожата
• снижава кръвното налягане и нивата на холестерола

   Естествени източници:

• черен дроб
• крехко месо
• пълнозърнести житни храни
• бирена мая
• фъстъци
• пшеничен зародиш
• риба
• яйца
• авокадо
• смокини
• фурми

   Препоръчителен дневен прием: 13 - 19 мг.

   Ниацинът е сравнително стабилен в хранителните продукти и издържа на варене, печене и съхранение. Разрушава се от водата, алкохола и някои медикаменти.

ВИТАМИН  В4

   Познат е още като холин. Представлява липотропно вещество, което означава, че емулгира мазнините. Съдейства за оползотворяването на мазнините и холестерола. При прием е добре да се комбинира с другите витамини от група В.

                                                  Полезни ефекти:

• предотвратява отлагането на холестерол по стените на кръвоносните съдове
• стимулира мозъчната дейност
• спомага за елиминирането на лекарства и отрови и така предпазва черния дроб
• има успокояващо действие

   Естествени източници:

• яйчен жълтък
• мозък
• сърце
• зеленолистни зеленчуци
• пшеничен зародиш

   Препоръчителен дневен прием: 500 - 900 мг

 Неустойчив е на кулинарна обработка, вода, алкохол и др.

ВИТАМИН В5

   Среща се още под наименованието пантенол. Той е водоразтворим и организма има способността да го синтезира сам в определени количества. Това става с помощта на специфични чревни бактерии.

                                                                                Полезни ефекти:

• противодейства на инфекции, формирайки антитела
• редуцира токсичния ефект на различните антибиотици
• стимулира превръщането на мазнините и захарите в енергия
• предотвратява изтръпвания на крайниците

   Естествени източници:

• месо
• бъбреци
• черен дроб
• сърце
• бирена мая
• пълноценни зърнени храни
• пшеничен зародиш
• овесени трици
• ядки
• зелени зеленчуци

   Препоръчителен дневен прием: 10мг.

   Топлината и техниката на кулинарната обработка разрушават пантенола. Други неблагоприятни фактори са кофеина, алкохола, консервирането и др.

ВИТАМИН В6

   Познат е още като пиридоксин. Той също е водоразтворим и се отделя в рамките на 8 часа след приемът му. На практика витамин В6 представлява група от вещества- пиридоксин, пиридоксал, и пиридокасмин. Потребността от него се увеличава при консумацията на богати на белтъчини храни. Необходим е за абсорбцията на витамин В12, както и за образуването на солна киселина и магнезий (Mg). Действа оптимално при прием с Mg и витамините В1, В2, В5 и С.

 

Полезни ефекти:

• стимулира асимилацията на мазнини и белтъци
• предпазва от нервни и кожни смущения
• противодейства на стареенето
• намалява нощните мускулни спазми
• действа като естествен диуретик

   Естествени източници:

• бирена мая
• пшеничен зародиш
• пшенични трици
• соя
• яйца
• овес
• пъпеш
• зеле
• фъстъци
• ориз
• орехи
• черен дроб
• бъбреци

   Препоръчителен дневен прием: 1,6 - 2 мг.

   Разрушително действие оказват дълготрайното съхранение, консревирането, печенето и задушаването, замразяването, кулинарната обработка и др.

ВИТАМИН  В7

   Познат е още като биотин. Той е водоразтворим и съдържа сяра (S). Може да се синтезира в човешкия организъм с помощта на чревни бактерии. Действа като синергист на витамините  В2, В6, В3 и А и е необходим за синтезата на витамин С.

                                                                                 Полезни ефекти:

• предпазва от косопад
• поддържа цвета на косата
• облекчава мускулните болки
• потиска появата на екземи и дерматит
• от значение е за обмяната на белтъци и мазнини

   Естествени източници:

• соя
• мая
• мляко
• кафяв ориз
• черен дроб
• бъбреци
• яйца

   Препоръчителен дневен прием:  100 - 300 μg

   Биотинът е неустойчив към алкохола, водата и кулинарната обработка.  

ВИТАМИН  В8

   Другото наименование на витамина е инозитол. Той е водоразтворим и има липотропно действие. В комбинация с хлолина, образуват веществото лецитин, което по природа е фосфолипид, среща се във всяка клетка и е жизненонеобходимо.

        Полезни ефекти:

• допринася за снижаване нивата на холестерол
• спомага съхранението на мозъчните клетки
• поддържа здравето на косата
• има успокояващо действие
• предпазва от екземи

   Естествени изтоници:

• черен дроб
• бирена мая
• зрял фасул
• пъпеш
• грейпфрут
• стафиди
• пшеничен зародиш
• фъстъци
• зеле

   Препоръчителен дневен прием:  1г

  Разрушава се под действието на кафето,водата, алкохола и кулинарната обработка.

ВИТАМИН  В9

   Другото название на витамин В9 е фолиева киселина. Тя е известна с полезното си действие при бременните  жени и кърмачките, които имат завишени нужди от нея.

                                               Полезни ефекти:

• спомага за износването на плода при бременни
• предпазва от вродени ефекти
• подобрява лактацията на млякото
• от значение е за образуването на еритроцитите
• предотвратява анемия
• подпомага обмена на белтъчините

   Естествени източници:

• тъмнозелени листни зеленчуци
• моркови
• яйчен жълтък
• мая
• черен дроб
• пъпеш
• кайсии
• тиква
• авокадо
• боб
• пълнозърнесто и ръжено брашно

   Препоръчителен дневен прием: 180 - 200 μg

   Фактори, разрушаващи витамин В9 са водата, слънчевата светлина, кулинарната обработка и др.

  

  ВИТАМИН  В12

   Известен е още като кобаламин. Характеризира ссе с водоразтворимост и ефикасност в много ниски дози. Той е трудноусвоим и за тази цел е най-добре да се приема в комбинация с калций (Ca). Тъй като кобаламина се съдържа само в храни с животински призход, вегетарианците са предпоставени към неговия дефицит.

                                                                                                    Полезни ефекти:

• образува и регенерира еритроцитие
• предпазва от анемия
• спомага растежа при децата
• увеличава енергията
• поддържа нервната система
• спомага оползотворяването на бетъци, мазнини и въглехидрати
• подобрява паметта и концентрацията 

   Естествени източници:

• черен дроб
• говеждо месо
• свинско месо
• яйца
• мляко
• сирене

   Препоръчителен дневен прием: 2мкг.

   Кобаламина се разрушава под действието на киселини и основи, вода, слънчева светлина и алкохол.

ВИТАМИН F

   Витамин F представлява три полиненаситени мастни киселини - линолова, линоленова и арахидонова. Специфично при тях е, че наличието дори само на една от тях, води до синтезата и на останалите две.

   Полезни ефекти:

• предотвратява отлагането на холестерол
• поддържата доброто състояние на кожата и косата
• спомага растежа и добрата физическа форма

   Естествени източници:

• ленено семе
• слънчогледово семе
• фъстъчено масло
• ядки
• авокадо

   Препоръчителен дневен прием: 65 - 80 

  Фактори, влияещи отрицателно на витамин F  са наситените мастни киселини, топлината, кислорода. Максимална абсорбация се постига, когато се приема в комбинация с витамин Е.

ВЪГЛЕХИДРАТИ

   Въглехидратите са незаменим и широко разпространен макронутриент. Те представляват съединения на въглерода с водата. Химичните и биологичните им свойства се определят от типа функционална група, прикрепена към веригата на съединението. Функционалните групи са две на брой- хидроксилна и карбоксилна.
   Според размера на молекулата и химичния и строеж, въглехидратите се разделят на мохо-, олиго- и полизахариди.

МОНОЗАХАРИДИ

   Монозахаридите представляват прости захари, които се разтварят във вода. Познати в природата са глюкоза, фруктоза, рибоза, дезоксирибоза и др. Глюкозата и фруктозата са продукти на процеса фотосинтеза и основен енергиен източник за живите организми с несамостоятелен тип хранене.

ДИЗАХАРИДИ

   Дизахаридите се образуват от монозахаридите. Познати са три основни дизахарида- захароза, малтоза и лактоза (млечна захар). Те са съставени от следните монозахаридни остатъци:

  захароза = глюкоза + фруктоза

  малтоза = глюкоза + глюкоза

  лактоза = глюкоза + галактоза

   Обикновено дизахаридите се включват в групата на олигозахаридите, за която са характерни съединения, изградени от 2 до 10 мономера. 

захароза

    Храни, в които се срещат дизахариди са:

• проста захар
• мед
• царевичен сироп
• плодове
• зеленчуци
• прясно мляко и млечни продукти и др.

   Простата захар е основна добавка в голяма част от произведените хранителни продукти и по този начин често я консумираме без да подозираме и същевременно често превишаваме допустимия дневен прием на този нутриент, което води до съответните метаболитни нарушения и болести.

    Характерно за монозахаридите и дизахаридите е, че имат сладък вкус и са разтворими във вода.

ПОЛИЗАХАРИДИ

   Полизахаридите са неразтворими във вода и не притежават сладък вкус. Добре познати сред тях са скорбялата (нишестето), гликоген, целулоза, хитин и др. Веригите на тези полимери са изградени от глюкозни остатъци, чийто брой може да варира от 3 000 до 120 000. При хидролиза полизахаридите се разпадат до съставящите ги монозахариди. В човешкия организъм липсва ензим, разграждащ целулозата, поради което тя не се усвоява от него. Такъв ензим притежават само тревопасните животни. Въпреки това целулозата не ни вреди, а напротив, изключително важна и полезна е за чревната перисталтика. Гликогенът е полизахарид, който се образува в черния дроб и мускулите и служи като енергиен резерв.

    Храни, в които се срещат полизахариди са:

• зърнени храни- ориз, просо, пшеница, овес, ечемик, жито, ръж и др.
• хляб
• сладкарски изделия
• брашнени продукти
• тестени продукти
• картофи
• царевица
• кестен и др.

   Всички въглехидрати имат три основни функции- енергетична, резервна и структурна. Енергетичната им функция се обуславя от факта, че те са основен енергиен източник при несамостойно хранещите се организми. При разграждането на 1гр. въглехидрат се отделят 4 ккал енергия.

  

   Резервната функция се изпънява от гликогена при животните и от скорбялата при растенията. Структурната функция се изпълнява от целулозата и хитина. Целулозата изгражда клетъчната стена на растителните клетки, а хитинът оформя външния скелет при безгръбначни.

МАЗНИНИ

   Мазнините са един от основните макронутриенти и са изключително необходими за правилното протичане на множество процеси в човешкия организъм. Основните функции, които те изпълняват са енергетична, резервна, регулаторна и защитна.
   Мазнините са част от групата на липидите, към които се отнасят още мастните киселини, фосфолипидите и стеролите. Всички те имат една обща характеристика- не се разтварят във вода.
    Те служат като основен източник на енергия за организма- 1гр. мазнини дава 9ккал енергия. Тази функция се обуславя от свойството им да се натрупват в клетките под формата на капки, осигурявайки енергиен запас.

   Мазнините са основен структурен елемент на клетъчните мембрани и играят ролята на разтворители и преносители на мастноразтворимите витамини: А, Д, Е и К. 

   От химична гледна точка този макронутриент представлява естер на глицерола с три висши мастни киселини, откъдето идва и другото им наименование- триглицериди.

   Различават се два вида мастни киселини- наситени и ненаситени. При наситените, всички въглеродни атоми са свързани с една връзка и максимален брой водородни атоми. Според дължината на веригата биват късо-, средно- и дълговерижни. Характерно за наситените мастни киселини е, че се усвояват трудно (особено дълговерижните) и обикновено се срещат в твърдо състояние. Храните, в които те се срещат най-често са тези от животински произход. Желателно е тяхната консумация да бъде в по-малки количества.

   Ненаситените мастни киселини съдържат една или повече двойни връзки и съответно по-малък брой водородни атоми. Това ги прави по-лесно усвоими и определя течното им агрегатно състояние. Спрямо броя двойни връзки в алифатната верига, ненаситените мастни киселини биват мононенаситени и полиненаситени, а според позицията на двойната връзка- омега-3,6 или 9 мастни киселини. Такива мазнини се срещат основно в растителни и рибени масла. Тяхната лесна усвоимост ги прави по-полезни от наситените мазнини. Препоръчителното съотношение за прием на ненаситените мастни киселини е омега-3:омега-6:омега-9 = 1:1:2.

 Здравословното съотношение между

наситени и ненаситени мастни киелини 

е съответно 3:7

  Често споменавани и натоварени с лоша слава са транс-мазнините. Те се получават при нагряване на растителни масла до висока температура в присъствие на катализатори и водород. Процесът се нарича хидрогениране, а оттам идва и наименованието хидрогенирани мазнини. Тези мазнини се насищат с водород и обмяната им в организма става почти невъзможна, в резултат, на което те се отлагат по стените на кръвоносните съдове и предизвикват стеснения и запушвания. 

  Към групата на липидите и по-конкретно на стеролите принадлежи и добре познатият холестерол. Той представлява органично съединение, което се намира във всички клетки и телесни течности на човешкия организъм. Биологичната му роля се изразява в участието му в изграждането на клетъчните мембрани,както и в образуването на надбъбречни и полови хормони, витамин Д, жлъчни киселини и др. По-голямата част от холестерола се синтезира в черния дроб, а част от него се набавя и чрез храната. Съществуват два вида холестерол- добър (HDL), който е с по-висока плътност и не се отлага по стените на кръвоносните съдове, и лош (LDL), който е с по-ниска плътност. Както се подразбира от самото име лошият холестерол е този, който причинява здравословни проблеми на голяма част от хората. Важно е да се знае обаче, че има и добър такъв и затова не трябва във всички случаи, когато чуваме за това вещество, асоциацията да е негативна. 

                                                    

   

   Храните, богати на LDL холестерол са месо, пълномаслени млечни продукти и яйчният жълтък. Хора, имащи проблеми с висок холестерол трябва да са много внимателни в консумацията си на тези продукти.

ИЗТОЧНИЦИ НА МАЗНИНИ

 ИЗТОЧНИЦИ НА  НАСИТЕНИ МАСТНИ КИСЕЛИНИ

• високомаслени млечни продукти (масло, сметана, пълномаслени млека и сирена)
• тлъсто месо
• свинска мас
• кокосово масло
• палмово масло
• тестени продукти
• пържени продукти

                              ИЗТОЧНИЦИ НА  НЕНАСИТЕНИ МАСТНИ КИСЕЛИНИ

       ОМЕГА 3                       ОМЕГА 6                               ОМЕГА 9

- рибено масло                  - ленено масло                          - зехтин
- ленено масло                  - шам фъстък                            - сусамово олио
- ядки                                 - маслини                                   - авокадо
- сусам                               - слънчоглед                              - макадамия
- авокадо                                                                               - бадеми
- сьомга                                                                                  - фъстъци
- скумрия                                                                               - свинско месо        
- яйца                                                                                     - пилешко месо

   

                                           ИЗТОЧНИЦИ НА ТРАНС МАЗНИНИ

• хидрогенирани масла
• говеждо
• свинско
• агнешко
• масло
• мляко и млечни продукти

                                             ИЗТОЧНИЦИ НА ХОЛЕСТЕРОЛ

• меса
• пълномаслени млечни продукти
• яйчен жълтък 

           Консумирайте правилните мазнини, в правилните количества и бъдете здрави!

    

БЕЛТЪЦИ

   Белтъците се наричат още протеини. Етимологията на думата протеин произхожда от гръцкото "протос"(първи, фундаментален) и отговаря на мястото, което те заемат по важност. Те са едни от основните градивни компоненти на живата клетка. Изпълняват разнообразни биологични функции- пластична (градивна), защитна, транспортна, каталитична, регулаторна и не могат да бъдат заменени от другите компоненти на храната.

   

 
Белтъците участват в изграждането на всички тъкани и  в регулацията на всички процеси- растеж, развитие, обмяна на веществата, мускулна и мисловна дейност, възпроизводство и др. Освен това те са източник на енергия. Енергийната стойност на 1г белтък се равнява на 4ккал.

   Всички белтъци в природата са изградени от 20 на брой аминокиселини, които се свързват помежду си в различни последователности и образуват вериги с различна дължина. Аминокиселините се делят на две групи- заменими и незаменими. Заменими са тези, които организмът може да синтезира сам. Техният еждневен прием не е от такава важност. Незаменимите не могат да бъдат синтезирани от организма, което налага редовното им набавяне с храната. Те са осем на брой:

1. Триптофан
2. Фенилаланин
3. Треонин
4. Метионин
5. Левцин
6. Изолевцин
7. Лизин
8. Валин 

    Протеините, съдържащи всички осем незаменими аминокиселини, се наричат пълноценни. Тези, при които липсват една, две или повече незаменими аминокиселини- непълноценни. Като пълноценни се разглеждат основно белтъците от животински произход- месо, пиле, риба, яйца и млечни продукти. Растителните протеини, съдържащи се в бобови и зърнени култури, ядки, плодове и зеленчуци са непълноценни.

             Дефицит на белтъци

   Здравословното хранене изисква прием, както на белтъци от животински, така и на белтъци от растителен произход. Качеството на хранителния белтък е от изключително значение. То зависи от степента на използваемост на приетия протеин от организма.

   Белтъчният дефицит оказва вредно влияние върху здравето. Продължителният недостиг на този макронутриент води до засилване на белтъчното разграждане (белтъчен катаболизъм), намаляване на защитните сили на организма и намаляване на умствената и физическата работоспособност. При децата се забавят растежа и развитието.


        Прехранване с белтъци

   Прекалената консумация на протеини затруднява храносмилането. Усилват се гнилостните процеси в червата и се натрупват токсични вещества. Работата на черния дроб и бъбреците се увеличава, което води до тяхното претоварване и увреждане. Продължителния излишък на белтъци в храната води до метаболитна ацидоза, превъзбуда на нервната система и проблеми с обмяната на веществата.

          Източници на белтъци

• месо
• риба
• яйца
• мляко и млечни продукти
• соя
• бял боб
• леща
• ядки и семена и др.